Националният център по обществено здраве и анализи се присъединява към отбелязването на 10 септември – Световен ден за превенция на самоубийствата, учреден през 2003 г. от Международната асоциация за превенция на самоубийствата в сътрудничество със Световната здравна организация. Инициативата цели да повиши обществената информираност за самоубийството и неговата превенция, като акцентира върху това как хората в дистрес да получат помощ и как хората около тях да ги подкрепят.
Самоубийството остава сериозен общественоздравен проблем – всяка година в света то отнема повече от 700 000 живота и е сред водещите причини за смърт сред младите хора. По данни на СЗО то е втората водеща причина за смърт във възрастовата група 15–29 години, като на всяко извършено самоубийство се падат до 20 опита за самоубийство. Макар стандартизираната по възраст смъртност от самоубийства в световен мащаб да намалява – от 11,0 на 100 000 души през 2010 г. до 9,0 на 100 000 през 2019 г. – проблемът изисква последователни и координирани действия на всички нива.
Като национална институция, в която се събират, обработват и съхраняват данните за самоубийствата в страната за статистически и общественоздравни цели, НЦОЗА следи техните динамика и териториални особености. Проучвания в български региони показват, че повечето жертви са мъже на възраст между 45 и 64 години, водещият метод е обесването, а сред основните мотиви са тежки психични разстройства, сериозни соматични заболявания и семейни проблеми.
Самоубийството е предотвратимо, а разговорът за него не го провокира – напротив, откритата подкрепа и навременното търсене на помощ спасяват живот. Кампанията на IASP и СЗО за периода 2024–2026 г. се провежда под мотото „Да променим разказа за самоубийството“ с призив „Започни разговора“. Ефективната превенция изисква комплексен подход – ограничаване на достъпа до средства за самоубийство, отговорно отразяване в медиите и подобряване на достъпа до психичноздравни услуги. Всеки от нас може да помогне, като изслушва без осъждане и насърчава хората в криза да потърсят професионална помощ от личния лекар, психолог или специалист по психично здраве.
