Датата е определена от Европейския съюз в памет на загиналите от екстремни метеорологични явления, зачестяващи на фона на глобалното затопляне. Чрез този ден европейските институции призовават за активни действия за предотвратяване на бъдещи климатични бедствия.
Въпреки че поводът да бъде обявена тази дата са опустошителните наводнения от 2021 г. в Централна Европа, при които загиват над 200 души, най-смъртоносното метеорологично бедствие както в световен мащаб, така и в Европа, са горещите вълни. В Европа те са причина за над 91% от всички смъртни случаи, свързани с времето. В световен мащаб средно около 500 000 души умират годишно вследствие на опасни горещини. Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата. Само при последната голяма гореща вълна в края на юни 2026 г. Западна Европа е регистрирала над 10 000 извънредни смъртни случая.
България е гореща точка в Европа. Според данни на Института за глобално здраве в Барселона през рекордно горещата 2024 г. екстремните и продължителни летни жеги са причинили смъртта на 3414 души у нас. Това прави лятото на 2024 г. най-смъртоносното в историята на страната. През 2023 г. у нас са регистрирани 1670 смъртни случая от жега (229 на милион жители), което ни постави на второ място по интензитет на смъртност в Европа. През 2022 г. жертвите са 1277. Според доклада The 2025 Lancet Countdown смъртността от горещини при хората над 65 г. у нас се е повишила с над 150% спрямо периода 1990–2000 г.
Особено опасни за здравето са т. нар. тропични нощи с температури, които не падат под 20°C. Заради глобалното затопляне минималните нощни температури се повишават по-бързо от максималните дневни температури. Многобройни проучвания потвърждават, че тропичните нощи значително увеличават смъртността – например в Япония с около 10%, Швейцария – с между 22% и 37%, Австрия – с до 80% при възрастни хора над 65 г.
Спасяването на човешки животи изисква спешно разширяване на градския дървесен покров, модерни системи за ранно предупреждение, държавно планиране на спешните ситуации и съвместна работа на институциите в сферата на метеорологията и здравеопазването.
Честването през 2026 г. съвпада с важен законов етап – през април влезе в сила изменение на Европейския закон за климата, с което се въвежда правно обвързваща цел за 90% нетно намаление на емисиите на парникови газове до 2040 г. Това засилва политическия фокус на събитията от възпоменателни към реални действия за превенция.
Повече информация за горещото време и влиянието му върху здравето можете да откриете в брошурата на НЦОЗА и СЗО „Горещите вълни – тихият убиец“ (https://ncpha.government.bg/uploads/pages/3001/Hot-Bros-2017.pdf).