Какво е 5G?
 Петото поколение мобилни мрежи, или „5G“, е най-новата технология за безжична комуникация, за първи път внедрена в някои страни през 2019 г. Очаква се 5G да увеличи капацитета на мрежите и да позволи използването на широк спектър от нови приложения, включващо телемедицина, автономен транспорт, „интернет на нещата“ и др. Честотният спектър на 5G се разделя на милиметрови вълни, средни и ниски честоти. Към настоящия момент тестовете на 5G-мрежата са в диапазона на честотите, използвани от 4G-мрежата, до 3.6 GHz. В бъдеще новата технология ще използва честоти от субмилиметровия и милиметровия диапазон – над 24 GHz.


Какви са разликите между 5G и предишните технологични стандарти?
Динамиката в развитието на системите за мобилна телефония в Европа започва в началото на 80-те години. Това довежда до нуждата да се разработи единен стандарт на система за мобилна телефония, която да се използва в цяла Европа. Общите правила и изискванията са създадени през 1982 г. от експертната група Groupe Spécial Mobile (GSM) към организацията European Postsand Telegraphs („Европейски пощи и телеграфи“, CEPT, преименувана по-късно в ETSI). Първата GSM-мрежа е заработила през 1988 г. във Финландия. Оттогава се смениха няколко вида технологични стандарти, като се започне от аналоговия стандарт (1G), сменен по-късно от цифрови стандарти, познати като 2G, 3G и 4G, и се стигне до навлизането на 5G. Този нов стандарт ще използва коренно различна технология от досегашните. Идеята на 5G e всички дейности на човека да бъдат обхванати по определен начин. Съгласно Плана на ЕС (Brussels, 14.9.2016 COM (2016) 588 final, Сommunication from the Commissionto the European Parliament, the Council, the European economic and social Committee and the Committee of the Regions 5G for Europe: An Action Plan {SWD (2016) 306 final}), до 2022 г. предстои навлизането на следващата генерация устройства с технологията 5G. С нея ще бъде възможно да се осигурят нуждите на телемедицината, медицинските устройства, поставени върху човека, въвеждане на автономен транспорт и едновременното управлението на 1 милион устройства, разположени на кв. км (като телефони, домашни уреди, „умни домове“, системи за борба с кражби и много други). 5G представлява еволюция в телекомуникационните стандарти. За да се отговори на постоянно увеличаващите се изисквания на потребителите по отношение на свързаност и капацитет, 5G ще използва честоти около 3,6 GHz и до няколко десетки GHz. Използването на по-високите честоти не е новост, досега са използвани при други приложения, като радио връзки от точка до точка, скенери за проверка на сигурността, вкл. и съвременните рутери, които излъчват едновременно на 2.4 GHz и 5 GHz. За постигането на функционалността на този технологичен стандарт се очаква излъчващите маломощни антени да са разположени в близост до потребителя/устройствата. Освен това ще се използват „интелигентни“ антени, които ще излъчват само ако има потребител, и ще фокусират сигналите по-ефективно, само към използваното 5G устройство.
Какво е официалното мнение на СЗО за потенциалния риск от въвеждането на 5G и какви мерки препоръчва за редуцирането на този риск до минимум? Как нашата страна отговаря на тези мерки?
Официално становище на СЗО: Към днешна дата големият брой проведени изследвания доказват, че нито един неблагоприятен ефект върху здравето не е причинен в резултат на излагането на населението на облъчване от безжичните технологии. Заключенията, свързани със
здравето, са направени от проучвания, проведени в целия радиочестотен спектър, но досега са проведени само единични изследвания при честотите, които се планира да се използват от 5G технологията. Липсват достатъчно изследвания, свързани с 5G технологията. Нагряването на тъканите е основният механизъм на взаимодействие между радиочестотните полета и човешкото тяло. Нивата на излагане на радиочестоти от съвременните технологии водят до незначително повишаване на температурата в човешкото тяло. С увеличаването на честотата все по-малко електромагнитна енергия прониква в телесните тъкани и усвояването на енергията става по-ограничено – само до повърхността на тялото (кожа и око). При условие че общата експозиция остава под международно възприетите гранични стойности, не се очакват последствия за общественото здраве.

Какво прави СЗО в това направление?
СЗО извършва оценка на риска за здравето от излагане на радиочестоти, обхващащ целия радиочестотен диапазон, включително 5G, който ще бъде публикуван до 2022 г. СЗО ще преразгледа научните доказателства, свързани с потенциалните рискове за здравето от излагане на 5G, когато се внедрява новата технология и когато станат достъпни повече данни, свързани с общественото здраве. СЗО създаде Международния проект за електромагнитни полета (ЕМП) през 1996 г. Проектът изследва влиянието върху здравето на излагане на електрически и магнитни полета в честотен диапазон 0-300 GHz и съветва националните органи за защита от радиация на ЕМП. СЗО поддържа тезата за необходимостта от по-нататъшно изследване на възможните дългосрочни въздействия върху здравето на всички аспекти на мобилните телекомуникации. Организацията идентифицира и популяризира свързаните с нея приоритети в научните изследвания. Тя също така разработва публични информационни материали и насърчава диалога между учените, правителствата и обществеността за повишаване на разбирането на проблема за здравето и мобилните комуникации.

Как Р България приема препоръките на СЗО?

Нашата страна е една от първите активни участници в Международния проект на СЗО „Електромагнитни полета“, още от 1997 г. В национален план Министерството на здравеопазването е създало Експертен консултативен съвет по защита от нейонизиращи лъчения, който включва като основно звено НЦОЗА, но и други заинтересовани страни – държавни организации, самите мобилни оператори, неправителствени организации и други. Съветът се ръководи от Главния държавен здравен инспектор, а научното ръководство се извършва от НЦОЗА.


 Къде се намират радиочестотите сред огромния електромагнитен спектър?
 Радиочестотните електромагнитни полета (радиочестотите) са част от електромагнитния спектър, който включва светлината от слънцето, магнитното поле на земята, магнитното поле от електропроводите и електрическите мрежи, галактическия електромагнитен фон от началния взрив от създаването на вселената, както и лъченията, които убиха огромен брой невинни хора в Хирошима и Нагасаки, а едновременно с това се използват в медицината при рентгеновата диагностика, скенерите и лечението с гама лъчи. Радиочестотите са част от така наречените „нейонизиращи лъчения“, които, за разлика от йонизиращите, нямат достатъчна енергия да правят „лоши неща“ в клетките
като например атакуване на ДНК, програмирана клетъчна смърт, намаляване на мъжка и женска плодовитост, атакуване на ендокринната система, оксидативен стрес, които могат да доведат до възникване на рак. Тези „лоши неща“ са в спектъра на йонизиращите лъчения, част от които също са от електромагнитния спектър, но с висока енергия на фотоните, и то такава, че могат да избиват електрони от обвивката на атомите. Колкото и да се „насилват“, радиочестотите не могат да достигнат тази енергия на фотоните, за да се получи ефектът, водещ до ракови заболявания и до сериозни промени в клетките и тъканите.

Правени ли са изследвания на електромагнитните полета от милимитровия диапазон? 

 Милиметровите вълни се изследват от повече от 40 години, основно в бившия Съветски съюз и в САЩ във връзка с прилагането им във физиотерапията. Според учените от тези страни милиметровите вълни имат изключително полезно въздействие при прилагането за терапия на болков синдром, за лечение на периферната нервна система, за въздействие върху периферните кръвоносни съдове, както и за имунитета на организма. Проучванията на милиметрови вълни от гледна точка на възможно неблагоприятно въздействие са завършени и те не са потвърдили вредни ефекти и рискове за здравето. Проучванията продължават, както се правят и тестове на новата технология 5G. Науката за въздействието на микровълновите електромагнитни полета върху човека е доказала само термичния (топлинния) ефект. При милиметровите вълни този ефект е само върху кожата на човека. Световната организация чрез международните организации, които разработват здравни норми, е въвела като критерий за вредно въздействие „повишаването на температурата на тялото с повече от 1ºС. За да се получи такова превишение в човешка тъкан, е необходима плътност на мощност повече от 25 mW/cm2, а европейската референтна стойност за населението е 1 mW/cm2. Пределно допустимото ниво у нас за честоти под 30 GHz е 100 пъти по-защитаващо човека, т.е. 10 µW/cm2.


 Какви са нормите, има ли отклонения от тях при измерванията? 

 В нашата страна нормативният документ, въвеждащ гранични стойности (пределно допустими нива - ПДН) за защита на населението, е Наредба № 9/1991 на МЗ и МОС, ДВ, бр. 35, с изменение и допълнение в ДВ, бр. 8, 2002 г. Той регламентира граничните стойности за определен честотен диапазон за стационарни комуникационни източници, излъчващи в населените места. За честоти от 300 MHz до 30 GHz, съгласно нашето законодателство, се нормира величината „плътност на мощност” (S, µW/cm2). Приетата пределнодопустима стойност за тези честоти у нас, осигуряваща достатъчна защита за здравето на населението, е 10 µW/cm2. Световната научна общественост въз основа на изследванията, извършвани в последните 20 години, счита, че при спазване на нормите на ICNIRP не може да има вредни ефекти за здравето на населението. По данни на СЗО измерените стойности на ЕМП в гъстонаселени места са от 0.002% до 2% от граничните стойности, определени от европейските препоръки. В нашата страна измерванията показват, че ЕМП са в границите на здравните норми съгласно действащото законодателство, които са многократно по-защитаващи човека от тези в ЕС (от 45 до 100 пъти по-ниски). Отклонения от нормите се откриват при по-малко от 5% при всички измервания на разположените на територията на страната телекомуникационни източници. В тези случаи се вземат индивидуални мерки до отстраняването на проблема, които включват както технически промени, така и демонтаж на източника.


 Телекомуникационните оператори твърдят, че нормите за електромагнитни излъчвания в България са много по-стриктни, отколкото в другите страни от ЕС. Ще бъдат ли хармонизирани с тях?

 Повечето европейски страни са приели за гранични стойности препоръчаните от Международния комитет по защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). За честотите, ползвани в мобилната комуникация, референтните стойности (хигиенните норми) са както следва: - 450 W/cm2 за 900 MHz; - 900 W/cm2 за 1800 MHz; - 1000 W/cm2 от 2000 MHz до 300 GHz. Както се вижда, препоръчваните норми от ICNIRP са многократно по-високи от ПДН за население, регламентирана в законодателството на нашата страна. Всяка страна въвежда препоръката на ЕС и ICNIRP като минимални изисквания за защита на населението от ЕМП, което дава право да въведе и по-строги изисквания. Независимо от това дали ще се наложат промени в законодателството, ние имаме намерение да запазим действащите по-строги норми за населението. Предвид на това, че България е една от малкото страни-членки на ЕС с много рестриктивна норма по отношение на микровълновите електромагнитни полета (ЕМП), и то с честоти само до 30 GHz, както и с цел спазването на нормативните изисквания, ще се наложи на операторите и доставчиците на комуникационни услуги да въведат допълнителни мерки за оптимизиране и внедряването на новата технология.


Основателни ли са страховете на хората от електромагнитните излъчвания, свързани с мобилните телекомуникационни мрежи и с бъдещото, пето поколение (5G)?
 Новата безжична технология се очаква да излъчва подобни мощности като тези от предишните поколения. Един важен факт обаче е, че електромагнитната енергия ще се излъчва не в широк конус непрекъснато, както това става при досегашните базови станции, а електромагнитният сигнал ще се насочва директно към потребителя, който го търси активно. При това се очаква стойностите на електромагнитното поле да бъдат по-ниски от тези, излъчвани от базовите станции, работещи на 2G, 3G, 4G. Поради факта, че технологията не е навлязла все още в практиката, са правени експериментални измервания на стойностите на електромагнитното поле в някои страни (включително и у нас), които показват намаление на общия интензитет на полето с около 10-20% спрямо досега действащите технологии. При това може спокойно да се твърди, че страховете на населението по отношение на възможно увеличаване на облъчването с радиочестотни ЕМП са неоснователни. По-специално за нашата страна, както и за някои други европейски страни (Белгия, Италия, Швейцария и други), тези страхове са още по-безпочвени, тъй като хигиенните норми са многократно по-защитаващи населението в сравнение с препоръките на Европейската комисия. Има един сериозен факт, който води (и ще води) до страхове сред населението, а той е, че в България, както и в другите европейски страни, не се извършват достатъчно на брой качествени научни изследвания за въздействието на нискоинтензивни ЕМП, няма държавно финансиране на проекти в това направление, както и за целите на нормирането на такива въздействия.


Има ли у нас случаи на регистрирани заболявания, свързани с електромагнитни излъчвания от мобилни мрежи? 
 Не са ни известни случаи на регистрирани заболявания, свързани с излъчванията на базовите станции. Съгласно проведените изследвания в света, за повече от 30 години от създаването на цифровите безжични технологии няма доказателства за връзка между
ракови заболявания и ЕМП. Класифицирането на радиочестотните ЕМП като „възможен” канцероген за човека (клас 2В) от авторитетната международна организация IARC (Международна агенция за изследване на рака) през 2011 г. е основано на единични изследвания, които показват по-висок риск за глиома, малигнен тип на мозъчен тумор, свързан с ползването на безжични телефонни апарати. В този случай международната организация е приложила т.нар. „превантивен принцип“, който се ползва в случаите, когато науката все още не е доказала съответните връзки между факторите и заболяванията при човека, но технологията създава страхове сред населението. Ето как тази международна организация мотивира своето предложение: „На основата на факта, че през 2008 г. са установени нови 237 913 случая на мозъчни тумори (всички типове в комбинация) в света, като глиомите представляват 2/3 от тях, работната група е взела решение да включи радиочестотните електромагнитни полета в категорията на факторите, за които има „ограничени доказателства за канцерогенеза”. Това означава „положителна връзка между фактора и ракови заболявания, на която може да се вярва, въпреки че няма ясни потвърждения за този факт”…“


Каква е разликата между биологичен ефект и здравен ефект?
  Биологичен ефект е всяко регистрирано отклонение в клетка, тъкан, система на организма при въздействието на някакъв фактор (например шум, ЕМП). Биологичният ефект не означава непременно ефект върху здравето на човека. Биологичен ефект е например фактът, че виждаме, чуваме, усещаме допир, топлина и други. Здравен ефект означава неблагоприятни промени в здравето на човека.


Колко проверки на електромагнитни излъчвания, свързани с мобилни мрежи, са направени в България? 
 Всяка година, в последните 5 години, НЦОЗА и Районните здравни инспекции (РЗИ) измерват стойностите на електромагнитното поле (ЕМП) на около 1000 бр. телекомуникационни съоръжения, вкл. по жалби на граждани. В случаите на констатиране на наднормени стойности в жилищни и други сгради са предприети съответните мерки до отстраняването на проблема.