БНР, 04.02.2015 г.

 

До края на годината ще бъде решено дали България ще въведе диагностично свързаните групи като метод за финансиране на болниците, съобщиха за "Хоризонт" от здравното министерство. Замяната на сегашния механизъм за плащане по клинични пътеки се подготвя от близо 12 години, а през 2010-а беше закупено и ноу-хау за 3 млн. евро. До дни страната ни трябва да получи доклад от Световната банка, в който да ни препоръча механизъм за въвеждане на диагностично свързаните групи. Според проф. Петко Салчев, директор на дирекция "Класификационни системи" в Националния център по обществено здраве и анализи, само шест до девет месеца са нужни за въвеждането на системата, ако се вземе политическо решение: От Световната банка бяха уредени парите. Сега ние поддържаме на мускули самата система, но имаме резултатен алгоритъм, имаме създадена инфраструктура, имаме методиката за изчисляване, но няма политическо решение за въвеждане. Според професор Салчев новата система за заплащане няма да повиши драстично разходите в системата, каквито опасения съществуват, тъй като ще направи невъзможни злоупотребите, които се случват в момента.
Репортажа може да чуете тук.

 

БНР – програма „Хоризонт”, 02.02.2015г.

 

През 2015-та и 2016-та година електронното здравеопазване най-после ще стане факт. Това поне е намерението на Министерството на здравеопазването, записано в Националната здравна стратегия. За да стане факт това намерение, обаче трябва да се случат редица неща - от осигуряване на нормативна база, която да регламентира процеса, до технологичното изпълнение на всеки един от елементите на бъдещата интегрирана информационна система в здравеопазването. Според експертите електронното здравеопазване не може да бъде разглеждано отделно от цялостния проект за електронно правителство. В Европа дори вече се говори за мобилно здравеопазване. То включва всички услуги, които здравната система ни предлага, не просто през мрежата, а директно през нашия смартфон.”Мобилното здравеопзване днес е дори по-значимо от електронното здравеопазване, защото ни дава възможност да ползваме различни мобилни устройства. И ако електронното здравеопазване е общ принцип, базиран върху новите технологии, то мобилното здравеопазване е конкретният път, по който здравната инфромация, съвети и услуги достигат до всеки един от нас”, казва Мат Мюен - съветник по психично здраве към европейския офис на Световната здравна организация.И докато в повечето европейски държави се търси възмоност пътят от услугата до пациента да се скъси максимално, у нас тепърва предстои въвеждането на базисните компоненти на електронното здавеопазване.Електронното здравеопазване може да стартира най-рано след година. Изчислението е на експертите от Националния център по обществено здраве и анализи. Пред "Хоризонт" проф. Петко Салчев, директор на "Класификационни системи" в Центъра обяви, че в момента идеята за електронно здравеопазване е неделима от цялостното електронно управление, и реализацията ѝ е въпрос на политическа воля:„Все още няма точна и ясна изградена концепция кой е отговорен и какво трябва да включва такава интегрирана система. Всеки път се променят концепциите. Иначе имаме множество информационни системи, които не си говорят помежду си, множество регистри, които не си говорят помежду си, но след като не си говорят помежду си, ние всъщност не можем да създадем нищо. Всъщност базата за всичките тези неща е създадена. Например елементи на електронното досие съществуват в персонализираната информационна система на Касата, само че тя трябва да се свърже с други елементи на системата, където пациентите не се обслужват само по Каса”.

Повече по темата можете да чуете тук.

 БНР, 29.01.2015г.

 Конференция на тема „Развитие на електронни услуги за психично здраве в България: Основи, перспективи, възможности и предизвикателства“, организирана от НЦОЗА

 

Близо 1/5 от българите някога в живота си са имали психичен проблем. Това е и една от основните причини за най-много загубени работни дни у нас, сочи изследване.

Въпреки тези тревожни данни системата за психична грижа е една от най-нереформираните в целия здравен сектор, а над половината от нуждаещите се не се лекуват. Данните бяха изнесени на конференция за въвеждане на електронни услуги за психично болните у нас.Според съветника на Световната здравна организация по психично здраве за Европа Мат Мюен България може да ползва позитивния опит на по-напреднали страни, за да въведе  нови и модерни услуги за психично болни:”Трябва да ви призная, че вчера посетих две услуги за психична грижа в България и видях огромен контраст. Едната беше болница за психично болни извън София в пълна изолация. Другата беше център за дневни услуги в София, напълно интегриран и предполагащ богат набор от услуги, базирани на потребностите в общността. Мисля, че вашият приоритет трябва да бъде създаването на нов модел на психична грижа, който предлага интергирарни услуги и центрове за психично здраве в общността, болници, но и други услуги чрез електронно здравеопазване.”

Още по темата можете дя чуете тук.

  В. „Стандарт“, 29.01.2015г.

  Все още няма точен метод за остойностяване на медицинска услуга, казва проф. Петко Салчев


Финансирането на болниците е един от най-големите проблеми на здравеопазването. В момента клиниките получават пари от НЗОК по така наречените клинични пътеки. Те обаче не отчитат реалната тежест на диагнозите, нито придружаващите заболявания, които има един пациент. Затова през 2011 г. правителството взе решение у нас да се внедри друг метод на плащане - така наречените диагностично-свързани групи (ДСГ). С тях болниците трябва да получават по-справедливо финансиране, а оттам да се повиши качеството на лечение и да се намали лъженето на касата. Според плана на властта ДСГ трябва да се въведат през 2015 г., а отговорник по внедряването им е НЦОЗА. Докъде стигнаха специалистите с работата си, ще бъде ли готов новият метод за плащане в болниците тази година, попитахме проф. Петко Салчев. Той е директор на дирекция "Класификационни системи" в НЦОЗА.

- Проф. Салчев, докъде стигна проектът за внедряване на диагностично-свързаните групи у нас?

- Накратко, само за последната година беше разработено изменение на Наредба 42 за въвеждане на Международната класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето. Бяха публикувани Табуларен лист на медицинските процедури и Азбучен индекс. На основата на споразумение между НЦОЗА и НЗОК в момента се работи по мапиране (създаване на съответствия) между кодовете на процедурите, които в момента се ползват от НЗОК (МКБ9-КМ) и преминаване към българската ревизия на Австралийската класификация. Беше подновен лицензът и инсталиран последният вариант на Групер, като в момента се работи по групирането на данните от 2014 г. Към подаването на данни от болнични лечебни заведения бяха привлечени допълнително и психиатричните болници. В края на 2014-а се актуализира част от централизирания модул на специализирания софтуер на болничната система ССБ. Предстои да се публикува ръководство за кодировчици.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК.

 БНТ 2 - „Потребителската кошница“, 16.01.2015г.

Интервю с гл.асистент Валентина Багдасарян – отдел „Материали за контакт с храни“, НЦОЗА

„Редовните ни зрители вече се запознаха с рисковете на различните опаковки на храни. Наред с безвредните, сред тях има и такива, които направо трябва да изхвърлим от дома си. Този път купихме от магазина на случаен принцип храни в метални кутии и поставихме на експерта въпроси с повишена трудност: Защо не са изписани добавените химикали върху опаковките на тези храни? Как да разбере на щанда потребителят какво е покритието отвътре на металните опаковки? И защо капачките им пък въобще нямат покритие, а храната от такава опаковка като че ли винаги има метален вкус?“

Цялото интервю можете да чуете TУК.

Доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено  здраве и анализи

В.“Монитор“- интервю на Силвия Николова, 14.01.2015 г.

3000 души на година правят опити за самоубийства.Най-честата причина е любов, а не безпаричие 

- Доц. Хинков, стартирате програма за обучение на 2000 общопрактикуващи лекари, социални работници и психолози как да откриват суицидни синдроми у пациентите си и как да провеждат превенция. Какъв ефект очаквате от нея?

- Целта е, след като преминат обучението по стартиращия Проект за подобряване на психично здравните услуги, да се научат рано да откриват симптомите на депресия и тревожност, за да предотвратят случаите на такива разстройства, които могат да доведат и до самоубийства. Ще стартираме обучението с хора от Югозападния, Северния Централен и Южния Централен район на планиране, защото в тях нивото на самоубийствата е най-високо. Проектът е част от Програмата "Инициативи за общественото здраве" с участието на Норвежкия финансов механизъм и Европейското икономическо пространство. Работим над тази проблематика от 4-5 години. След дълги усилия през август миналата година бе приета Национална програма за суицидопревенция. Имахме шанса да получим средства от Норвежкия финансов механизъм. Размерът на безвъзмездните средства по проекта е 1 млн. евро. Те са част от 14-те млн. евро, които България ще получи като помощ за здравеопазването от Норвежкия финансов механизъм.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

Вие сте тук:Home В медиите