Интервю с проф. Веселка Дулева – национален консултант по хранене и диететика и началник отдел „Храни и хранене” в НЦОЗА

„Потребителската кошница” - БНТ 2, 09.03.2015 г.

Редовните ни зрители вече знаят, че тази  година Световният ден на потребителите ще мине под мотото: „Имаме право на здравословно хранене“. Но всеки човек си има свое разбиране за здравословната храна – за един тя е броколи на пара, а за друг – сланинка с червено вино. Проучванията показват, че ние се отклоняваме от нормите за здравословно хранене. У нас консумацията на животински мазнини е висока. Приемът на сол превишава значително нормата от 5 г на ден. При препоръчителна консумация на 30 г риба на ден, у нас тя е 10 – 15 г. Ниско е потреблението на мляко, особено от децата. Ядем 50 на сто по-малко от здравословната норма пълнозърнести продукти.

Цялото интервю ТУК.

Интервю с проф. Стефка Петрова от отдел „Храни и хранене” в НЦОЗА

 „Потребителската кошница”- БНТ 2, 06.03.2015г.

Вече ви запознахме с нашето проучване на пакетираната кайма. Показахме ви странен продукт, който дори не смеем да наречем „кайма“, с 16 съставки, повечето от които са пълнители, оцветители и овкусители. Това е една
тема, достойна за изследване в седмицата преди Световния ден на потребителите, който ни уверява: Имаме право на здравословно хранене!

За да не изпаднем в махленски празни обвинения, дадохме каймата на специалист по храненето – проф. д-р Стефка Петрова от Националния център по обществено здраве и анализи. Нейният „прочит“ е още по-отчайващ: водата в купената от нас кайма е повече от месото!

Цялото интервю ТУК.

В „Новинар”, 09.03.2015г.

Хората се изправят непрекъснато пред предизвикателства, за които не се чувстват достатъчно подготвени

Психичното здраве на българина се влошава с всяка изминала година. Какви са причините и как да не попадаме в капана на психичните кризи? По тези и други въпроси разговаряме с д-р Захари Зарков, началник на сектор „Психично здраве” в Националния център по обществено здраве.

- Д-р Зарков, бихте ли разказали повече за проекта „Подобрени услуги за психично здраве“, който стартира Националният център по обществено здраве?
- Целта на проекта е подобряване на грижите за психичното здраве. Общата продължителност на проекта е 18 месеца и е част от програмата „Инициативи за общественото здраве” с участието на Норвежкия финансов механизъм и Европейското икономическо пространство. Една от задачите на този проект е да се подобри събираемостта на информацията за самоубийствата у нас. Да се дигитализират данните за опитите за самоубийства и извършените посегателства над себе си, защото сега стават с хартиени писма, които всички регионални здравни инспекции (РЗИ) пращат до нас. Имаше месеци, когато някои РЗИ не изпращаха документи и няма стройна нормативна база, по която те да работят. Сега с този проект ще стане възможно това пращане на писма да се прекрати, а данните да се въвеждат дигитално от всяко РЗИ. След като разполагаме с повече достоверна информация за опитите за самоубийства и повишаване на знанието за тревожността и депресията, които са основен предразполагащ фактор, ще могат да се препоръчат освен национална политика и регионални мерки в по-чувствителните региони. Защото статистиката показва, че има места с повишено ниво на опити за самоубийство и други области, където са по-малко. Това е интересен феномен, който, като разберем откъде идва, ще се разработят регионални политики.
Друга част от проекта е свързана с обучение на личните лекари. Целта е повишаване на чувствителността на личните лекари и хората на първия фронт за тревожността и депресията сред техните пациенти. Това ще подобри диагностиката и ще улесни правилното насочване към психично-здравни професионалисти. Очаквани резултати са да се повиши „правилното“ насочване и така да се ограничат излишните кардиологични или други изследвания и консултации. В рамките на проекта ще бъдат обучени около 2000 лични лекари, психолози и социални работници от трите региона, в които има най-много опити за самоубийства – Югозападен, Южен-Централен и Северен- Централен. 
Предвидени са и инициативи в училищата за превенция на самоубийствата. По-точно, ще се обучават експерти от РЗИ за работа в училищата. Ще бъде създаден и специализиран сайт като част от публичната информационна кампания за борба със стигмата към психичната болест и хората, които имат зад гърба си опити за самоубийство.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК.

Потребителската кошница“ -БНТ 2,  26.02. 2015г.

Интервю с доц. Антон Тачев, дм - началник сектор „Неорганичен анализ“ в НЦОЗА

Списание Форбс класира най-опасните козметични продукти. Първо, живак в кремовете. Повечето от тях са произведени в Китай, Индия и Мексико. Второ, олово в червилата. Федералните власти в САЩ са открили олово в 100% от тестваните червила, дори и от световни марки. Трето, бактерии в очната линия.Тя е „безопасна“ до 3 месеца след отварянето, но често става опасна и за по-кратко време. Четвърто, формалдехид в продуктите за изправяне на коса. Той е канцерогенен и не бива да се използва често. Пето, гримовете от минерали. Те са във вид на пудра и има опасност от вдишване в белите дробове.

Още по темата

БНТ 2,  24.02.2015г.

Интервю с  доц. д-р  Коста Василев, дм – началник отдел „Околна среда и здравен риск“ в НЦОЗА

Доказано е, че България е свръх богата на минерални води. От многобройните извори са регистрирани 102 находища, а концесиите за бутилиране на минерална вода са едва 23. Като резултат – само 6-7% от минералните води за пиене се използват за бутилиране. Но на щанда в магазина цари объркване – на едно място са наредени бутилки минерална, изворна и трапезна вода. Потребители се оплакват, че едва вкъщи виждат, че са купили трапезна вода, която няма полезни качества. Остават и постоянните съмнения, че бутилираната минерална вода е просто налята от чешмата.

Цялото интервю ТУК.

В.“Труд“, 21.02.2015 г.

Шест кариеса повече при малките, които пият подсладени напитки

Децата, които ядат сладкиши като вафли, кексове и пасти между основните хранения, имат средно по 2 кариеса повече от останалите свои връстници. А средно с по 6 повече са онези, които пият подсладени безалкохолни напитки. Това показват проучвания у нас, съобщи за „Труд“ проф. Стефка Петрова, експерт по хранене от Националния център по обществено здраве и анализи. Тя обясни, че захарта и другите добавени захари в изкусителните за децата сладкиши и сокове са източник на т. нар. празни калории. Т.е. те не доставят други полезни вещества като витамини, минерали, растителни влакнини, незаменими аминокиселини, биоактивни вещества за разлика от плодовете, зеленчуците и млякото, които пък са източници на естествените захари.

Прочети още...

Вие сте тук:Home В медиите